Неотдавна писах за необходимостта от промяна и нова философия за опазване на планената. И за да не влизаме в „кутията” на креативни и находчиви архитекти, се налагат спешни и реални действия! Сигурно ще се изпишат много редове, преди зелените мисли да се превърнат в съзнание и начин на живот, но всеки може и трябва да започне още днес. Не казвам, че ще бъде много лесно, а че утре е късно …

Обещах да Ви разкажа за развитието на моя Еко-проект през септември, но статията „Зелено” и коментара в „Накъде върви светът?” ме провокираха да го направя сега.

Стартирах през пролетта – с голямо желание, здрава лопата, кофа за вода, габър и бреза. Усещането е невероятно и води до пристрастяване! Седмица по-късно, посадих още две дръвчета. Всички се хванаха и засега вървят добре.

Защо избрах точно тези широколистни видове ли? Макар и бавнорастящ вид, габъра е издръжлив и невзискателен към почвените условия, и прилича на голям бонзай – с интересна форма на стъблото, короната и листата. Брезата пък винаги ме е впечатлявала с ефирната си украска и трептящите светло-зелени листенца. В допълнение, тя се приема за подходящо алейно и екологично приспособимо дърво.

Еее, тъй като засаждането на дръвчета не е PR-акция, а реално изпълнение на моите зелени мисли, се налага редовно да се грижа за тях – поливане, окопаване и почистване на младите клонки от охлюви. Заниманията са приятни и разтоварват сетивата след края на работната седмица.

Не е лого, а начин на мислене:

Засади дръвче!

Ще произвежда кислород … и ще е красиво!