С любимия често посещавахме Аполония. Късно лято и доза култура – накуп. Какво по-хубаво от това?!

През деня плаж и безгрижие, а вечерта изложба, концерт или постановка на някой театър. Ууу-хааа! И духовното е нахранено, за няколко месеца напред.

За съжаление, Созопол стана претъпкан и доста мръсен по време на фестивала. Така зачеркнахме от  културната карта, иначе уютния и сърдечен град …

По новогодишните празници решихме, че е удобно време за глътка изкуство. И емоцията щеше да бъде пълна, ако парното в нашия театър работеше. При – 18°C навън и без отопление вътре, всички останахме с ушанки, шалове и ръкавици. Ооо Мелпомена!!!

Сгушени и треперещи, успяхме да отворим душите си за възгледите на един учител, а Камен Донев не допусна нито един зрител да замръзне. Преразказ на постановката няма да правя, защото върви отдавна и сигурно повечето от Вас са я гледали. За тези, които все още не са – отправям гореща препоръка! Заслужава си да разпуснете с моноспектакъла „Възгледите на един учител за народното творчество”: с привкус на „Улицата”, смях през сълзи, мъдрост, идеи и скрити послания, много песни, танци и майсторски импровизации. И още нещо – вземете си лист и химикал! Има култови реплики и фрази, достойни да бъдат записани.

А за Ваш театрален сезон, изберете късна пролет или ранна есен. Така роклята или ризата, няма да останат скрити под палтото